Трудно е за един тийнейджър да се справи с всичко – с проблемите в училище, любовните трепети, с това, че трябва да си готин/а, а на всичкото отгоре и тези родители, които никога нищо не разбират!

Колкото и да ти се струва, че си самотен/на и вашите са само още едно нещо, което да те прави нещастен/на, ще ти кажем, че това не е така. Съзряването е трудна възраст, в която често може да се чувстваш изгубен, но затова не са виновни родителите ти, нито пък ти. Това е просто един нормален етап от живота.

И дори и да си мислиш, че да се разбираш с майка ти и баща ти е нещо невъзможно, защото причината е в тях, помисли пак. Даваш ли им шанс да те познават, допускаш ли ги в живота си, кой предизвиква караниците?

Как трябва да се отнасяме с родителите си, за да получаваме, каквото знаем, че заслужаваме и да не се натрупва излишно напрежение помежду ни?

Ето няколко много прости неща, които ще ви сближат и ще помогнат за ползотворно общуване с мама и татко:

• Не ги сравнявай с други: помисли върху това - дори и да ти се струва, че твоите родители са суперздръстени, за разлика от тези на еди коя си твоя приятелка, сигурна(ен) ли си, че не грешиш? Помни, че ти имаш наблюдения само на повърхностно ниво и да ги сравняваш не е много добра идея, защото не знаеш как стоят нещата в действителност и дали всъщност твоите не са по-добри. Да, може и понякога да се ядосаш, че майка ти няма устните на Анджелина Джоли или скъпа кола, но това не е нещо, което наистина мислиш. Родителите трябва да бъдат обичани такива, каквито са с всичките им предимства и недостатъци, точно както те обичат теб.
• Общувайте. Не забравй да им казваш „здрасти”, „добро утро” и така нататък. Това ще ги направи щастливи. Дълбоко в себе си (както и да ти се струва), родителите искат да чуят че ги обичаш, защото ти си тяхното дете, независимо от всичко и колкото и да си голям/а. Ако си мислиш, че те несправедливо те третират като бебе, поговори спокойно с тях (и без да викаш) за това как се чувстваш. Не очаквай родителите ти да те смятат за възрастен, ако само се караш и се тръшкаш. Ще разбереш, че да си възрастен не е толкова хубаво нещо, защото се налага да обясняваш спокойно, дори и когато отвътре кипиш. Така че, ако наистина си вече голям човек – постъпи като такъв.
• Помни, че ако ти пожертваш нещо за тях, те ще пожертват милион неща в замяна.
• Грижи се за тях – физически и умствено. Ако са болни, направи им супа и им подай салфетките, ако са стресирани – изслушай ги и поговорете за хубавите неща в живота. Не само ти имаш нужда от тях, те също имат от теб.
• Пращай им смс-и, имейли така, както правиш с приятелите си. Обаждай им се, родителите винаги се радват, когато знаят, че са част от живота ти. Не се притеснявай да ги допуснеш в него – те не искат да ти навредят.
• Ако дойдат в училище, не се дръж така, все едно се срамуваш от тях. Кани ги на празненствата, разказвай им за проблемите си с учителите. Дори и да ти се скарат, помни, че те го правят за твое добро и дори и да не те съветват, както на теб ти се иска – не им се сърди. Един родител никога няма да ти даде съвет, с който иска да ти навреди. По-добре се опитай да ги накараш да разберат как се чувстваш. Може и да не стане веднага, но ако успееш да създадеш връзка с тях и да ги накараш да разберат, че имаш нужда от съветите им, те с радост ще ти ги дават, без да ти ги налагат.
• Обичай ги.