Лесно е човек да роди дете, трудно е да бъде добър родител
Снимка: Петя Кирилова-Грейди
Непрекъснато ни обясняват как раждането на дете е свещенодействие, а когато станем майки, хората около нас се държат така, сякаш нямаме идеи, интереси или собствено мнение. Много работодатели отказват да ни наемат на работа, когато сме в “детеродна” възраст”. Петя Кирилова - Грейди винаги е намирала този тип “смесени послания” за объркващи и несправедливи. Затова се чувства длъжна да започне да говори с колкото се може повече хора за тези неща. Прави го посредством блога си openlyfeminist.com. Прави го и в LadyZone.bg, по повод щекотливата тема, която разработихме – аборт.
За теб знам, че не само имаш позиция по много важни въпроси, но и винаги имаш силни аргументи, за да я защитиш. Каква е позицията ти по щекотлива тема като абортите. Каква асоциация извиква у теб думичката аборт?
Нежеланата бременност е част от живота и всяка жена трябва да има възможност да реши спокойно как да постъпи в такъв случай. Ако избере да направи аборт, трябва да бъде подкрепена. Да направиш аборт не е повод за гордост, нито е геройство, но също така не бива да е повод за срам, дълбоко съжаление или пък подигравки. Гордея се, че българското законодателство е прогресивно в това отношение и всяка жена в България има право на аборт.
Това, което ме притеснява, е, че в България много жени изглежда правят аборт не защото им се случило нещо извънредно, а защото не са правили безопасен секс. България е на трето място по брой аборти на глава от населението и на първо място по аборти сред тийнейджърите в Европа. Тези данни са шокиращи. Очевидно страдаме от системна неграмотност и имаме много ниска сексуална култура. Това трябва да се промени.
Как би постъпила ти, ако днес денят ти започне със сутрешно гадене и повръщане, а следобед вече имаш две чертички на теста за бременност?
Ако ми се случи в момента, по всяка вероятност ще избера да имам дете, защото със съпруга ми планираме да бъдем родители в недалечното бъдеще. Ако ми се беше случило преди 5 години, веднага щях да направя аборт. Лесно е човек да роди дете, трудно е да бъде добър родител.
Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото...
Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.
Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.
Някои хора съзнателно избират да направят аборт, на други им се случва, без да го искат (по здравословни причини, например). Какво е мнението ти за този избор и за хората, които го правят? Дали не им лепваме незаслужени етикети понякога?
Жените, които избират да правят аборт, са от всякакви социално-икономически сегменти - бедни, богати, образовани, необразовани. 60% от жените, които правят аборт, са под 25 години, около 80% от тях не са омъжени. Четох някъде, че в България 40% от жените са правили поне един аборт, а само 20% от всички бременности са планирани. За сравнение, процентът планирани бременности в Западна Европа е между 60% и 70%. Че няма смисъл от етикети, то е ясно. Това, на което трябва да обърнем внимание, обаче е, че очевидно младите хора в България имат отчайваща нужда някой да поговори с тях като с големи хора: за секса и контрацептивите, за репродуктивното здраве и за сексуалната интимност.
В България освен тежестта на личния избор много тежи и аргументът „какво ще кажат другите”. Като човек, живеещ в чужбина, мислиш ли, че това е балкански синдром или хората навсякъде се съобразяват с чуждото мнение?
Това не е балкански синдром. В Щатите, например, християни фундаменталисти организират огромни кампании против правото на жените да правят аборт. Радвам се, че в България нашето право да разполагаме с телата си не се подлага на въпрос. Факт е, че когато една жена има подкрепа около себе си (от интимния й партньор, от родители и приятелите й), тя много по-бързо преодолява ефектите от нежеланата бременност.
Какво може да улесни избора на жените в България? Трябва ли да са по-информирани, по-независими финансово, по-неемоционални?
Трябва да направим така, че да не се налага толкова много млади жени да правят аборти: противозачатъчните хапчета и презервативите са наши приятели. ;) В България цари ужасна дезинформация относно контрацептивите. Със собствените си уши съм чувала млади, образовани жени да казват, че ги е страх от хапчетата. Мислят, че съдържат големи количества хормони, от които се пълнее и започват да ти растат мустаци (?!!!!). Това НЕ Е ВЯРНО.
Ако една жена подозира, че е бременна и не желае да бъде майка, да действа бързо: тест, лекар и час за аборт. Колкото по-рано бъде направен абортът, толкова по-незабележими са ефектите на нежеланата бременност върху тялото и психиката.
Ако наистина решат да направят аборт, ВЕДНАГА да споделят с близък човек: партньор, приятел, родител. Когато човек е с любимите си хора и чувства тяхната подкрепа, може да се справи с МНОГО по-трудни неща от един аборт.
И последно, държавата губи от липсата на адекватна сексуална култура. Минимални инвестиции в образование и информационни кампании биха спестили хиляди и милиони, които иначе биха били похарчени за медицински интервенции.
За теб знам, че не само имаш позиция по много важни въпроси, но и винаги имаш силни аргументи, за да я защитиш. Каква е позицията ти по щекотлива тема като абортите. Каква асоциация извиква у теб думичката аборт?
Нежеланата бременност е част от живота и всяка жена трябва да има възможност да реши спокойно как да постъпи в такъв случай. Ако избере да направи аборт, трябва да бъде подкрепена. Да направиш аборт не е повод за гордост, нито е геройство, но също така не бива да е повод за срам, дълбоко съжаление или пък подигравки. Гордея се, че българското законодателство е прогресивно в това отношение и всяка жена в България има право на аборт.
Това, което ме притеснява, е, че в България много жени изглежда правят аборт не защото им се случило нещо извънредно, а защото не са правили безопасен секс. България е на трето място по брой аборти на глава от населението и на първо място по аборти сред тийнейджърите в Европа. Тези данни са шокиращи. Очевидно страдаме от системна неграмотност и имаме много ниска сексуална култура. Това трябва да се промени.
Как би постъпила ти, ако днес денят ти започне със сутрешно гадене и повръщане, а следобед вече имаш две чертички на теста за бременност?
Ако ми се случи в момента, по всяка вероятност ще избера да имам дете, защото със съпруга ми планираме да бъдем родители в недалечното бъдеще. Ако ми се беше случило преди 5 години, веднага щях да направя аборт. Лесно е човек да роди дете, трудно е да бъде добър родител.
Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото...
Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.
Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.
Някои хора съзнателно избират да направят аборт, на други им се случва, без да го искат (по здравословни причини, например). Какво е мнението ти за този избор и за хората, които го правят? Дали не им лепваме незаслужени етикети понякога?
Жените, които избират да правят аборт, са от всякакви социално-икономически сегменти - бедни, богати, образовани, необразовани. 60% от жените, които правят аборт, са под 25 години, около 80% от тях не са омъжени. Четох някъде, че в България 40% от жените са правили поне един аборт, а само 20% от всички бременности са планирани. За сравнение, процентът планирани бременности в Западна Европа е между 60% и 70%. Че няма смисъл от етикети, то е ясно. Това, на което трябва да обърнем внимание, обаче е, че очевидно младите хора в България имат отчайваща нужда някой да поговори с тях като с големи хора: за секса и контрацептивите, за репродуктивното здраве и за сексуалната интимност.
В България освен тежестта на личния избор много тежи и аргументът „какво ще кажат другите”. Като човек, живеещ в чужбина, мислиш ли, че това е балкански синдром или хората навсякъде се съобразяват с чуждото мнение?
Това не е балкански синдром. В Щатите, например, християни фундаменталисти организират огромни кампании против правото на жените да правят аборт. Радвам се, че в България нашето право да разполагаме с телата си не се подлага на въпрос. Факт е, че когато една жена има подкрепа около себе си (от интимния й партньор, от родители и приятелите й), тя много по-бързо преодолява ефектите от нежеланата бременност.
Какво може да улесни избора на жените в България? Трябва ли да са по-информирани, по-независими финансово, по-неемоционални?
Трябва да направим така, че да не се налага толкова много млади жени да правят аборти: противозачатъчните хапчета и презервативите са наши приятели. ;) В България цари ужасна дезинформация относно контрацептивите. Със собствените си уши съм чувала млади, образовани жени да казват, че ги е страх от хапчетата. Мислят, че съдържат големи количества хормони, от които се пълнее и започват да ти растат мустаци (?!!!!). Това НЕ Е ВЯРНО.
Ако една жена подозира, че е бременна и не желае да бъде майка, да действа бързо: тест, лекар и час за аборт. Колкото по-рано бъде направен абортът, толкова по-незабележими са ефектите на нежеланата бременност върху тялото и психиката.
Ако наистина решат да направят аборт, ВЕДНАГА да споделят с близък човек: партньор, приятел, родител. Когато човек е с любимите си хора и чувства тяхната подкрепа, може да се справи с МНОГО по-трудни неща от един аборт.
И последно, държавата губи от липсата на адекватна сексуална култура. Минимални инвестиции в образование и информационни кампании биха спестили хиляди и милиони, които иначе биха били похарчени за медицински интервенции.
11.05.2011, 12:39
Видяна: 3933
Коментари: 7
Рейтинг: 20
Последни от Отблизо с…
Коментари (7) Най-старите отгоре
отец Стоян
13.05.2011 /
19:48
Детеубийството е кървав дъжд, който, без да престава, ден и нощ безшумно се излива върху земята пролет и есен, лято и зима. Струва ни се, че вече цялата земя е боядисана с червен цвят, че облечените в багреницата на кръвта континенти плават в синьото пространство на океана като огромни кораби след жестока битка.Говорихме за престъплението на хората,но има още един виновник за тази кървава касапница-това е учението, с което демонът отравя съзнанието на хората, това е плачът на нашата съвест, това е многоликият и в същото време безлик материализъм, който още от училищтната скамейка ни внушава ,че човекът е продукт на еволюцията,произлязъл от по-нисши форми,че ембрионът и плодът на човека не са живо същество, а само вещество,от което се формира тялото,че това е само биомаса в процес на преобразуването и в човек . Тук детето до раждането му се представя като част от тялото на майката и тя може да се освободи от него, както месарят отсича от трупа на закланото животно парче месо. В това неспиращо престъпление материализмът ни е накарал да забравим,че човекът е преди всичко Божий образ и подобие лъч,насочен от земята към безкрайните пространсва на духовния свят; че сърцевината на човека е безсмъртната му душа,която се дава при зачатието. През време на земния живот душата се обогатява със знания,разкрива своите сили и способности , но по природа си остава една и съща . Виждаме странен парадокс,ужасяваща трагикомедия; жена,добра и състрадателна по натура, която плаче горчиво за смъртта на кучето си, която не ще се съгласи да заколи пиле, за да си приготви обяд, убива собствените си деца, изпращайки ги за храна на демоните и счита, че това не са живи същества, а са втвърдили се съсиреци слуз и кръв или кукли от кожа, натъпкани вътре със сухожилия и кости.Материализмът като идеология се е превърнал в екскалация на жестокостта. Той доведе човечеството до две войни на ХХ век, най-страшните в историята на света; създаде лагери на смъртта, не по-малко ужасни от бойните полета. Но всички жертви от войните взети заедно не могат да се сравнят с броя на децата, убити от своите родители.Християнството учи,че ембрионът и плодът-това е човек,само,че с неоформила се телесна структура.На грузински език бременността е наречена ; две души;,два живота-на майката и на нейния плод.На руски език убийството на младенец се нарича; душегубство;-убийство на живота,убийство на същество,имащо душа.За това един от главните учредители на тази хекатомба е невидимият,но вездесъщ призрак - духът на материализма,духът на лъжата,който дълбоко е отровил човешкия манталитет,който живее в нашата литература и образование.Той трябва да бъде признат за първи убиец и сам да бъде осъден на смърт от съда на човешката съвест,преди самата съвест да е унищожена от него до край
отец Стоян
13.05.2011 /
18:54
Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я (Бит. 1:2
, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед (виж тук). Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай... не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се...
Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.
Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.
Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.
Сто години преди тях Тертулиан (160-223) пише по въпроса кога зародишът става човек: "А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето". (Вж. Апология на християнството).
Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.
Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!
Кога започва животът? При зачатието или след имплантацията няколко дена по-късно, когато започва да бие сърцето (около 24-я ден) или на шестата седмица от бременността, когато вече се долавя мозъчна дейност, когато зародишът достигне в двадесетата седмица, т. нар. състояние на жизнеспособност и може да оцелее извън утробата, или едва след раждането?
Дори най-упоритите поддръжници на аборта не отричат, че още във втория месец бебето притежава всички органи във функциониращо състояние. Не можем да приемем тяхното твърдение, че нероденото дете не е пълноценен човек. Никое човешко същество не е в пълна мяра личност, човек, но всички хора са в процес на развитие, на възрастване към Бога и притежават потенцията да станат човек в пълна степен, т. е. да достигнат единство с Бога. Затова и роденият и нероденият са еднакво ценни за Бога и нужни за Божието домо-строителство.
Изумително е до какво извращение е достигнало човешкото съзнание да гледа на аборта като на обикновена хирургическа операция, която засяга жената, но не и нероденото човешко същество! Вероятно жената, решила да направи аборт, се тревожи единствено Ще ме боли ли?, сякаш ще й отстраняват апендикс или болен зъб. Едва ли някоя си дава сметка на какви ужасни мъчения, способни да стъписат и най-ожесточения палач, подлага нероденото си дете.
Няма да описвам подробно различните способи. Най-общо те могат да бъдат разделени на два типа: 1) Такива, при които бебето се убива още в утробата на майката, като се разчленява, изгаря с химикали или се инжектира с отрова, а след това се изважда на части; 2) И такива, при които чрез изкуствено предизвикана родова дейност или цезарово сечение плодът се изтръгва жив, а след това се убива или предава за лабораторни изследвания. Тези методи ще добиват все по-голяма популярност, тъй като присаждане на органи или извличане на клетки за различни препарати може да става само от жив организъм.
, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед (виж тук). Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай... не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се...Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.
Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.
Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.
Сто години преди тях Тертулиан (160-223) пише по въпроса кога зародишът става човек: "А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето". (Вж. Апология на християнството).
Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.
Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!
Кога започва животът? При зачатието или след имплантацията няколко дена по-късно, когато започва да бие сърцето (около 24-я ден) или на шестата седмица от бременността, когато вече се долавя мозъчна дейност, когато зародишът достигне в двадесетата седмица, т. нар. състояние на жизнеспособност и може да оцелее извън утробата, или едва след раждането?
Дори най-упоритите поддръжници на аборта не отричат, че още във втория месец бебето притежава всички органи във функциониращо състояние. Не можем да приемем тяхното твърдение, че нероденото дете не е пълноценен човек. Никое човешко същество не е в пълна мяра личност, човек, но всички хора са в процес на развитие, на възрастване към Бога и притежават потенцията да станат човек в пълна степен, т. е. да достигнат единство с Бога. Затова и роденият и нероденият са еднакво ценни за Бога и нужни за Божието домо-строителство.
Изумително е до какво извращение е достигнало човешкото съзнание да гледа на аборта като на обикновена хирургическа операция, която засяга жената, но не и нероденото човешко същество! Вероятно жената, решила да направи аборт, се тревожи единствено Ще ме боли ли?, сякаш ще й отстраняват апендикс или болен зъб. Едва ли някоя си дава сметка на какви ужасни мъчения, способни да стъписат и най-ожесточения палач, подлага нероденото си дете.
Няма да описвам подробно различните способи. Най-общо те могат да бъдат разделени на два типа: 1) Такива, при които бебето се убива още в утробата на майката, като се разчленява, изгаря с химикали или се инжектира с отрова, а след това се изважда на части; 2) И такива, при които чрез изкуствено предизвикана родова дейност или цезарово сечение плодът се изтръгва жив, а след това се убива или предава за лабораторни изследвания. Тези методи ще добиват все по-голяма популярност, тъй като присаждане на органи или извличане на клетки за различни препарати може да става само от жив организъм.
отец Стоян
12.05.2011 /
09:25
Модерният човек искрено се отвращава, когато чете историческите хроники и сведения за езически племена и народи с описание на техните варварските обичаи и ритуали с принасяне на човешки жертви. Погнусата му е пълна, когато в жертва на истуканите са били принасяни деца, както в случаите с култа към божествата Ваал – Молох, Ал Узза. Да не говорим пък за традициите на спартанците и инките или за африканските религиозни ритуали, които продължават и до днес. Наскоро ООН публикува информация за ежегодно извършвани десетки детски жертвоприношения в Уганда.
Преди няколко месеца в Брюксел по инициатива на испанския Институт за семейна политика беше представено изследването „Абортът в Европа и в Испания”. Документът съдържа ужасяващи данни за случващото се в Европа. Само през 2008 г. са били извършени 2 милиона 863 хиляди 649 официално регистрирани аборта, които се явяват основна причина за смъртността на континента, значително изпреварвайки жертвите от автокатастрофи, рак, инфаркт и др. Ако към тях се прибавят и нелегалните аборти, които не подлежат на статистика, то броят им вероятно би надхвърлил 5 милиона само за година. За 3 години само в страните от Евросъюза броят на абортите надхвърля милион и двеста хиляди. В момента само в две страни от Европа – Ирландия и Малта, абортът е забранен със закон. В 14 европейски страни абортът е разрешен при определени обстоятелства, а в 11 може да бъде свободно извършван. По брой на абортите в Европейския съюз първо място заемат Великобритания, Франция, Румъния и Италия. Докладът неизвестно защо пропуска България, която се нарежда на трето място по брой на абортите в Източна Европа, като преди нас са само Русия и Украйна. Вероятно статистиката отчита общия брой на абортите в дадена страна, без да се прави съпоставка с броя на населението. Така броят на абортите, извършвани годишно в България, които се движат между 37 000 и 50 000, не могат да се сравнят със 100 000 аборта, извършвани в Испания примерно за година. Само че Испания има население от близо 47 милиона срещу малко повече от 7 милиона в България. Ако съпоставим пък броя на абортите в България с броя на родените деца, които са около 75 000 годишно, се оказва, че една на всеки три бременности в страната завършва с аборт. 250 хиляди пък са семействата в страната, които не могат да имат деца, а това са само официалните статистики, какви ли са истинските числа? Все пак трябва да отбележим, че през 1980 г. абортите в България са били 156 056, а през м.г. са 33 733 официално регистрирани.
Руската статистика е още по-жестока. През 2005 г. на всеки 100 раждания е имало по над 120 аборта, тоест, повече от половината от всички бременности в Русия са завършили с детеубийство. През 2009 г. положението в Русия става още по-страшно - над 2 милиона аборта или 70 % от всички бременности в страната са завършили с детеубийство. И за да бъде картината пълна, ще отбележим, че годишно в света се извършват между 30 и 50 милиона аборта, а ежедневно се регистрират по около 200 смъртни случая на родилки. Казват, че Втората световна война, продължила 6 години, е отнела живота на 17 милиона военнослужещи и 33 милиона цивилни, като по този начин става най-голямата трагедия в историята на човечеството. Абортите избиват 50 милиона деца, но само за година! За пореден път си задавам въпроса, кои са варварите и кога са живели те...
Преди няколко месеца в Брюксел по инициатива на испанския Институт за семейна политика беше представено изследването „Абортът в Европа и в Испания”. Документът съдържа ужасяващи данни за случващото се в Европа. Само през 2008 г. са били извършени 2 милиона 863 хиляди 649 официално регистрирани аборта, които се явяват основна причина за смъртността на континента, значително изпреварвайки жертвите от автокатастрофи, рак, инфаркт и др. Ако към тях се прибавят и нелегалните аборти, които не подлежат на статистика, то броят им вероятно би надхвърлил 5 милиона само за година. За 3 години само в страните от Евросъюза броят на абортите надхвърля милион и двеста хиляди. В момента само в две страни от Европа – Ирландия и Малта, абортът е забранен със закон. В 14 европейски страни абортът е разрешен при определени обстоятелства, а в 11 може да бъде свободно извършван. По брой на абортите в Европейския съюз първо място заемат Великобритания, Франция, Румъния и Италия. Докладът неизвестно защо пропуска България, която се нарежда на трето място по брой на абортите в Източна Европа, като преди нас са само Русия и Украйна. Вероятно статистиката отчита общия брой на абортите в дадена страна, без да се прави съпоставка с броя на населението. Така броят на абортите, извършвани годишно в България, които се движат между 37 000 и 50 000, не могат да се сравнят със 100 000 аборта, извършвани в Испания примерно за година. Само че Испания има население от близо 47 милиона срещу малко повече от 7 милиона в България. Ако съпоставим пък броя на абортите в България с броя на родените деца, които са около 75 000 годишно, се оказва, че една на всеки три бременности в страната завършва с аборт. 250 хиляди пък са семействата в страната, които не могат да имат деца, а това са само официалните статистики, какви ли са истинските числа? Все пак трябва да отбележим, че през 1980 г. абортите в България са били 156 056, а през м.г. са 33 733 официално регистрирани.
Руската статистика е още по-жестока. През 2005 г. на всеки 100 раждания е имало по над 120 аборта, тоест, повече от половината от всички бременности в Русия са завършили с детеубийство. През 2009 г. положението в Русия става още по-страшно - над 2 милиона аборта или 70 % от всички бременности в страната са завършили с детеубийство. И за да бъде картината пълна, ще отбележим, че годишно в света се извършват между 30 и 50 милиона аборта, а ежедневно се регистрират по около 200 смъртни случая на родилки. Казват, че Втората световна война, продължила 6 години, е отнела живота на 17 милиона военнослужещи и 33 милиона цивилни, като по този начин става най-голямата трагедия в историята на човечеството. Абортите избиват 50 милиона деца, но само за година! За пореден път си задавам въпроса, кои са варварите и кога са живели те...
отец Стоян
12.05.2011 /
09:18
Гинекологът д-р Стоян Адашевич е първият сръбски лекар публично нарекъл изкуственото прекъсване на бременността убийство, за което отговорност носят както лекарят, който извършва аборта, така и майката на детето. Неотдавна на света беше представено неговото изследване, сборник със статии за аборта наречен „Святостта на живота”. Настоящото интервю, което д-р Адашевич даде за сръбското списание „Православие”, разтърсва със своята откровеност и съдържание. Най-доброто определение за това интервю е: Мъчителна изповед на общонародно покаяние.
Кога разбрахте, че извършвайки преждевременно прекъсване на бременността, вие убивате всъщност човек?
Аз съм лекар и мога много добре да преценя какви нечовешки постъпки съм извършил, отговорен съм да свидетелствам, да просветя, да предупредя хората, че преждевременното прекъсване на бременността фактически не е нищо друго освен убийство на неродено и беззащитно дете. В моите лекарски отговорности и правомощия влизаше извършването на аборти, които държавата разрешаваше.
Тогава все още не знаех, че извършвам всъщност убийство, но сега разбирам колко голяма е вината ми пред Бога и пред хората. В университета, това на което ме учеха беше, че детето започва да живее едва когато се роди, става човек след първия си плач. До тогава то е част от вътрешните органи на своята майка. Извършил съм около 62 000 аборта. Със собствените си ръце съм унищожил населението на един цял град. В Белград има много болници и клиники, където се извършват аборти. През 80-те години на миналия век навлезе използването на ултразвуковия апарат, който ми показа страшни открития. Видях нероденото дете, бебенцето в утробата на майката, видях как бие сърцето му, как детето се върти, отваря си устичката. Децата, които наблюдавах в по-напреднала бременност вече смучеха палеца на ръката си, можеха да изпитват емоции, при промяна на подаваните звукови вълни те реагираха ускорявайки собствените си движения. И представете си необходими са само четири или пет минути /за толкова се прави един аборт/, за да убиеш това малко човече.
Кога спряхте да правите аборти?
Спомняйки си една случка, която ще ви разкажа, колкото и да ми е трудно, сърцето започва да ме боли и цялото се облива в кръв. Но няма как да говоря за чудовищни действия и да мога да им придам красив и благороден изглед. И така, приключвах един аборт, може би на дете в четвърти месец и половина от бременността. По време на извършването на този аборт, подробностите около, който не мога да ви спестя, осъзнах, че съм убиец. Обикновеният аборт, който трябваше да мине рутинно както всеки друг път се превърна за мене изведнъж в кошмар. Отначало извадих ръчичката на бебенцето, която обаче попадна върху марля напоена с йод. Йода предизвика силно дразнение на нервното окончание, и малката ръчичка започна да се тресе в конвулсии. Със следващото движение изкарах крачето на бебето, но отново се повтори същото. Никога преди не ми се беше случвало такова нещо. Опитах се да хвана с инструмента сърцето на бебето и почувствах как то продължава да бие в моята ръка, все по-бавно и по-бавно, докато накрая спря. Разбрах, че съм извършил убийство, умъртвил съм човек. Кръвта на жената изтичаше, живота й беше застрашен. Започнах да се моля: „Боже помогни ми да я спася, а накажи мен за стореното!” От тогава не съм правил повече аборти. Разбрах, че новото ми разбиране за аборта съвпада и с мнението на църквата, че живота на човека започва в момента на зачеването.
Вътреутробното прекъсване на бременността – е по-страшен грях, тъй като не е просто убийство, а убийство на малък невинен човек, който е абсолютно беззащитен.
Как се използват ембрионите след прекъсването на една бременност, не трябва ли да се иска разрешението на майката на убитото дете за това което ще се прави? Каква е съдбата на неродените деца?
Хората рядко питат какво ще се случи с тези ембриони след аборт. В нашата страна никой не обнародва и не публикува такава информация. Обикновено всички ембриони се третират като следоперационни отпадъци. Слагат се в черни полиетиленови торби и се изхвърлят заедно с други органи оставащи от други операции. В последствие се изгарят.
Нашето общество е длъжно да осигури лекарска, етична и юридическа защита на неродените деца.
Нероденото дете трябва да има такива права, каквито и всеки пълнолетен човек. Това е наша лична отговорност по отношение на всеки член на обществото ни.
Има ли официална статистика за количеството на ежегодно извършваните в Сърбия аборти?
Съществуването на точна статистика едва ли е възможно. Едни данни сочат за около 120 000 аборта извършвани на година, други говорят за повече от 420 000. По мои изчисления на всяко родено дете се падат по около 24 аборта.
Мнението ви за противозачатъчните средства?
Тестовете за бременност показват, че жени, които използват т.нар. „спирали”, рядко забременяват. Но „спиралата” всъщност възпрепятства вече оплодената яйцеклетка да попадне в матката, и следователно ембриона умира седмица след зачеването. Такава е ситуацията и с по-голямата част от противозачатъчните таблетки: те възпрепятстват нормалното развитие на ембриона и постепенно го умъртвяват.
Много жени и до днес са в неведение относно всичко това. Вие виждали ли сте някога в средствата за масова информация, т.нар. женски списания, да дават истинска информация за абортите и за противозачатъчните средства?
Кога разбрахте, че извършвайки преждевременно прекъсване на бременността, вие убивате всъщност човек?
Аз съм лекар и мога много добре да преценя какви нечовешки постъпки съм извършил, отговорен съм да свидетелствам, да просветя, да предупредя хората, че преждевременното прекъсване на бременността фактически не е нищо друго освен убийство на неродено и беззащитно дете. В моите лекарски отговорности и правомощия влизаше извършването на аборти, които държавата разрешаваше.
Тогава все още не знаех, че извършвам всъщност убийство, но сега разбирам колко голяма е вината ми пред Бога и пред хората. В университета, това на което ме учеха беше, че детето започва да живее едва когато се роди, става човек след първия си плач. До тогава то е част от вътрешните органи на своята майка. Извършил съм около 62 000 аборта. Със собствените си ръце съм унищожил населението на един цял град. В Белград има много болници и клиники, където се извършват аборти. През 80-те години на миналия век навлезе използването на ултразвуковия апарат, който ми показа страшни открития. Видях нероденото дете, бебенцето в утробата на майката, видях как бие сърцето му, как детето се върти, отваря си устичката. Децата, които наблюдавах в по-напреднала бременност вече смучеха палеца на ръката си, можеха да изпитват емоции, при промяна на подаваните звукови вълни те реагираха ускорявайки собствените си движения. И представете си необходими са само четири или пет минути /за толкова се прави един аборт/, за да убиеш това малко човече.
Кога спряхте да правите аборти?
Спомняйки си една случка, която ще ви разкажа, колкото и да ми е трудно, сърцето започва да ме боли и цялото се облива в кръв. Но няма как да говоря за чудовищни действия и да мога да им придам красив и благороден изглед. И така, приключвах един аборт, може би на дете в четвърти месец и половина от бременността. По време на извършването на този аборт, подробностите около, който не мога да ви спестя, осъзнах, че съм убиец. Обикновеният аборт, който трябваше да мине рутинно както всеки друг път се превърна за мене изведнъж в кошмар. Отначало извадих ръчичката на бебенцето, която обаче попадна върху марля напоена с йод. Йода предизвика силно дразнение на нервното окончание, и малката ръчичка започна да се тресе в конвулсии. Със следващото движение изкарах крачето на бебето, но отново се повтори същото. Никога преди не ми се беше случвало такова нещо. Опитах се да хвана с инструмента сърцето на бебето и почувствах как то продължава да бие в моята ръка, все по-бавно и по-бавно, докато накрая спря. Разбрах, че съм извършил убийство, умъртвил съм човек. Кръвта на жената изтичаше, живота й беше застрашен. Започнах да се моля: „Боже помогни ми да я спася, а накажи мен за стореното!” От тогава не съм правил повече аборти. Разбрах, че новото ми разбиране за аборта съвпада и с мнението на църквата, че живота на човека започва в момента на зачеването.
Вътреутробното прекъсване на бременността – е по-страшен грях, тъй като не е просто убийство, а убийство на малък невинен човек, който е абсолютно беззащитен.
Как се използват ембрионите след прекъсването на една бременност, не трябва ли да се иска разрешението на майката на убитото дете за това което ще се прави? Каква е съдбата на неродените деца?
Хората рядко питат какво ще се случи с тези ембриони след аборт. В нашата страна никой не обнародва и не публикува такава информация. Обикновено всички ембриони се третират като следоперационни отпадъци. Слагат се в черни полиетиленови торби и се изхвърлят заедно с други органи оставащи от други операции. В последствие се изгарят.
Нашето общество е длъжно да осигури лекарска, етична и юридическа защита на неродените деца.
Нероденото дете трябва да има такива права, каквито и всеки пълнолетен човек. Това е наша лична отговорност по отношение на всеки член на обществото ни.
Има ли официална статистика за количеството на ежегодно извършваните в Сърбия аборти?
Съществуването на точна статистика едва ли е възможно. Едни данни сочат за около 120 000 аборта извършвани на година, други говорят за повече от 420 000. По мои изчисления на всяко родено дете се падат по около 24 аборта.
Мнението ви за противозачатъчните средства?
Тестовете за бременност показват, че жени, които използват т.нар. „спирали”, рядко забременяват. Но „спиралата” всъщност възпрепятства вече оплодената яйцеклетка да попадне в матката, и следователно ембриона умира седмица след зачеването. Такава е ситуацията и с по-голямата част от противозачатъчните таблетки: те възпрепятстват нормалното развитие на ембриона и постепенно го умъртвяват.
Много жени и до днес са в неведение относно всичко това. Вие виждали ли сте някога в средствата за масова информация, т.нар. женски списания, да дават истинска информация за абортите и за противозачатъчните средства?
mama76
12.05.2011 /
08:48
Всяка жена може да роди дете, но не всяка става за родител!
Имам едно дете-момченце на 9 години.Съпругът ми иска много да имаме още едно дете.Аз отказвам, защото не мога да подсигуря нужното за да стане добър човек.Много е трудно да се бориш в това ужастно време , когато хората са озверени, мислят само за пари, не ги интересува нищо, тъпчат те, мачкат те, да си достоен родител!Възпитавам го да бъде добър човек, да зачита мнението на другите, да бъде уважителен и честен.Той/синът ни/ е много чувстително и мило дете,но според мен и баща му не се вписва сред останалите.
Имам едно дете-момченце на 9 години.Съпругът ми иска много да имаме още едно дете.Аз отказвам, защото не мога да подсигуря нужното за да стане добър човек.Много е трудно да се бориш в това ужастно време , когато хората са озверени, мислят само за пари, не ги интересува нищо, тъпчат те, мачкат те, да си достоен родител!Възпитавам го да бъде добър човек, да зачита мнението на другите, да бъде уважителен и честен.Той/синът ни/ е много чувстително и мило дете,но според мен и баща му не се вписва сред останалите.
silvi_83
12.05.2011 /
08:16
Добро Утро. инж.Иванова
Не е лесно да се Роди дете,но още по трудно е да бъдеш Родител.
Имам две дечица имат разлика 2години и половина и доста ми е трудно......
Не е лесно да се Роди дете,но още по трудно е да бъдеш Родител.
Имам две дечица имат разлика 2години и половина и доста ми е трудно......
KAPITANSKA63
11.05.2011 /
18:07
ИМА ЕДНА ПЕСЕН НА ПОЛИ ПАСКОВА И БОРИС ДАЛИ-'ТРУДНО СЕ РОЖБА ОТГЛЕЖДА',ТАМ МНОГО ТОЧНО Е ОПИСАНО ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ. АЗ 14 ГОДИНИ СЛЕД БРАКА НЯМАХ ДЕЦА,ОСИНОВИХ СИ МОМЧЕНЦЕ И СЛЕД 20 ДНИ ЗАБРЕМЕНЯХ -РОДИХ ОЩЕ ЕДНО.СЕГА ИМАМ ДВАМА ТИЙНЕЙДЖЪРИ,НА КОИТО СЪМ РАЗКАЗАЛА ИСТИНАТА И НЯМАМ НИКАКВИ ОПАСЕНИЯ ИЛИ УГРИЗЕНИЯ ЗА ЖИВОТА СИ. ИСТИНАТА Е ТАЗИ-НЯМА ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ ДЕЦА-ИМА ДЕЦА,НА КОИТО РОДИТЕЛИТЕ СА ДАЛИ ОБИЧ И ВНИМАНИЕ И ДРУГИТЕ СА ТЕЗИ,КОИТО СА БИЛИ ЛИШЕНИ ОТ ТОВА ! ДА ОТГЛЕДАШ ДОБРО ДЕТЕ,ТРЯБВА ТИ САМИЯ ДА СИ ТАКЪВ,НЕ МОЖЕШ ДА ДАДЕШ НА ПОКОЛЕНИЕТО НЕЩО,КОЕТО ТИ САМИЯ НЕ ПРИТЕЖАВАШ.ДЕЦАТА СА НАШЕТО ВТОРО АЗ !
РАБОТАТА МИ Е СВЪРЗАНА ПРЕДИМНО С МЛАДИ ХОРА И ЕЖЕДНЕВНО ВИЖДАМ НЕОБХОДИМОСТТА НА МЛАДЕЖИТЕ ДА ОБЩУВАТ И ДА ТЪРСЯТ ОПИТА НА ПО-ЗРЕЛИТЕ ХОРА.ДРУГ Е ВЪПРОСА КОЙ ИМА ВРЕМЕ И ЖЕЛАНИЕ ДА ГО НАПРАВИ-ОБИКНОВЕНО РОДИТЕЛИТЕ БЯГАТ ОТ ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ,ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ! ТЕ МИСЛЯТ,ЧЕ КАТО ДАДАТ НА ДЕТЕТО 5-10 ЛВ.ЗА ДЕНЯ И ВСИЧКО Е НАРЕД ! НО НЕ Е ........ДА СИ ДОБЪР РОДИТЕЛ В ДНЕШНО ВРЕМЕ Е РАВНОСИЛНО НА ЧОВЕК,ЖЕРТВАЩ ПОЧТИ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ В ИМЕТО НА ОБИЧТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА СИ ! А КОЛКО РОДИТЕЛИ МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ТОЗИ ЛУКС ? ОТ ТУК ИДВАТ ВСИЧКИ ТРУДНОСТИ-ТРЯБВА ДА РАБОТИМЕ НАРАВНО С МЪЖЕТЕ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ,А ВСИЧКО ДРУГО ОСТАВА НА ЗАДЕН ПЛАН.
ПЕЗУЛТАТИТЕ ГИ ВИЖДАМЕ ЕЖЕДНЕВНО-НАРКОМАНИ,ПРОСТИТУТКИ,КРАДЦИ,УБИЙЦИ,ЛЕНТЯИ,НЕГРАМОТНИ,АЛКОХОЛИЦИ.........ВИНАТА НЕ Е ТЯХНА,А НАША-НА Р О Д И Т Е Л И Т Е !
РАБОТАТА МИ Е СВЪРЗАНА ПРЕДИМНО С МЛАДИ ХОРА И ЕЖЕДНЕВНО ВИЖДАМ НЕОБХОДИМОСТТА НА МЛАДЕЖИТЕ ДА ОБЩУВАТ И ДА ТЪРСЯТ ОПИТА НА ПО-ЗРЕЛИТЕ ХОРА.ДРУГ Е ВЪПРОСА КОЙ ИМА ВРЕМЕ И ЖЕЛАНИЕ ДА ГО НАПРАВИ-ОБИКНОВЕНО РОДИТЕЛИТЕ БЯГАТ ОТ ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ,ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ! ТЕ МИСЛЯТ,ЧЕ КАТО ДАДАТ НА ДЕТЕТО 5-10 ЛВ.ЗА ДЕНЯ И ВСИЧКО Е НАРЕД ! НО НЕ Е ........ДА СИ ДОБЪР РОДИТЕЛ В ДНЕШНО ВРЕМЕ Е РАВНОСИЛНО НА ЧОВЕК,ЖЕРТВАЩ ПОЧТИ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ В ИМЕТО НА ОБИЧТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА СИ ! А КОЛКО РОДИТЕЛИ МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ТОЗИ ЛУКС ? ОТ ТУК ИДВАТ ВСИЧКИ ТРУДНОСТИ-ТРЯБВА ДА РАБОТИМЕ НАРАВНО С МЪЖЕТЕ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ,А ВСИЧКО ДРУГО ОСТАВА НА ЗАДЕН ПЛАН.
ПЕЗУЛТАТИТЕ ГИ ВИЖДАМЕ ЕЖЕДНЕВНО-НАРКОМАНИ,ПРОСТИТУТКИ,КРАДЦИ,УБИЙЦИ,ЛЕНТЯИ,НЕГРАМОТНИ,АЛКОХОЛИЦИ.........ВИНАТА НЕ Е ТЯХНА,А НАША-НА Р О Д И Т Е Л И Т Е !
