Вятърният чан е инструмент, който, улавяйки вятъра, издава приятен звън. Звуците задвижват и балансират енергията на дома и на хората в него.

Не е трудно да си направите сами вятърен чан. Ето какво ви е нужно и как става всъщност.

Необходими материали:

миди
ножици
конец
диск
мъниста по желание

Вятърен чан с мидички стъпка по стъпка

Пробийте мидичките в единия край с тънка бургия. Ако ви е трудно да работите с бормашина, по-добре помолете съпруг, гадже или приятел. Ако сте от жените майсторки, ще се справите и сама. Мидите не са трудни за пробиване. Някои от тях дори са толкова крехки, че лесно се чупят.

Отрежете си няколко парчета конец с различна дължина. Вържете за диска, като промушвате единия му край през отвора в средата.



По дължината нанижете миди така, както ви подсказва въображението – на гъсто, като комбинирате с мъниста, по-нарядко и т.н. Направете същото и с останалите парчета конец, докато ви свършат мидите. Ако използвайте мъниста, под и над тях връзвайте дебели възли, за да ги фиксирате само на едно място.

Хубаво е дължината на конците да е различна, за да могат мидите да се удрят на различни места и да издават различен звук.

Въртейки конеца около диска, може да регулирате местоположението му  – да е по-близо до вътрешния, външния край на диска или пък по средата. Разпределете връзките с миди равномерно около диска, за да може чанът да е балансиран и да не увисва на една страна.

Вместо диск може да използвате твърд картон, пластмаса или дървена кръгла подложка. Предимствата на диска са, че има огледална повърхност, пречупваща светлината и отразяваща я в целия й спектър.

С парче конец вържете клюп на горната част на диска, за който ще закачите вятърния чан над вратата, на терасата, в офиса или на друго място, което изберете, за да ви радва с красотата си и да гали ушите ви със звук.

При полъх на вятъра закачените за тънък конец мидички се удрят една в друга и звънят. Но не с натрапчивия метален звук, който издават чановете с метални тръбички, не и с приглушения, характерен за дървените тръбички, а с мелодийка, приятно нашепваща „Море-е-е-е-е, ех, море-е-е-е”.