Довършете: щастието е...
Снимка: Thinkstock/ Guliver photos
По Коледа и Нова Година пожелаваме на близките и на себе си най-често щастие, но какво е щастието? Ами нека го разглобим. Да го пратим на скенер, да го разшифроваме заедно, защото, убедена съм, то е заразно – също като смеха и сълзите.
За мен, например, щастието е състояние, в което няма „после” и няма „там”. Има само „тук и сега”. Щастието е скъпоценен изплъзващ се миг, в който утре не съществува, а вчера е забравено.
Щастието е лекота: когато дишаш лесно, пълен си с въздух като отскубнал се балон, като детска плажна топка, подмятана от вълните. Лек си като отронен цвят, който се рее в небето, после се плъзга по гладката повърхност на водата, накъдря я нежно, милвайки я... Аз съм този цвят и съм щастлива. Щастието е сливане.
Щастието е летлив момент, в който духът, очите, тялото, небцето (поотделно или заедно) блаженстват: то е целувка, оргазъм, шоколад, отлежало вино, приготвено с любов ястие, спираща дъха гледка, споделен уют, съпричасност... Щастието е още творчески залп, просветление на ума, триумф на волята, благодарно доверие в нечии очи, посветеност, съвместност, отдаденост... Щастието не се постига със съзнателно преследване на щастието. То е страничен продукт от други действия – нахлува неканено и внезапно, докато обичаш, твориш, общуваш, пътуваш, четеш, грижиш се за някого...
То е още: да имаш избор, да знаеш границите си и да можеш да кажеш „не”. Да живееш като „истинския ти” и да следваш същинските свои мечти, потребности и желания.
Щастие е да не се налага да пожертваш прекалено много, докато вървиш към щастието. То е усещане за цялост, завършеност, хармония с Вселената и баланс, вътрешен мир. Затова най-точно според мен е определението на Махатма Ганди: „Щастие е, когато това, което мислиш, това, което казваш, и това, което си, са в съзвучие”.
Поетът Пушкин твърди: “Щастие не съществува, но има покой и свобода”. А май точно това е щастието – покой плюс свобода. И щипка любов за всеки вкус.
Рейтинг: 29
Последни от Блогът на Мира Баджева
Коментари (8) Най-старите отгоре
Интересна е темата за щастието. Предполагам, че думата „щастие” идва от „ща”, в смисъл искам, имам желание. За мен щастието е осъществяване на всички желания. Понеже няма как да се осъществят всички желания в този физически свят, то няма как да има „пълно” щастие. Желанието се крие в мисълта. Следователно щастието е осъществяване на мислите ни на физическо ниво, което, пак казвам, тук няма как да стане. Определението ми общо взето се припокрива с това на Махатма Ганди.
Имам въпрос към теб, ако е удобно да го задам:
Какво е твоето истинско Аз? С какво се идентифицираш Ти? С Мира, с физическото си тяло, с мислите си, с чувствата си, с ума си, със сърцето си? Или твоето Аз е отвъд всичко това...?
Цитирам твои думи: "За мен, например, щастието е състояние, в което няма „после” и няма „там.” Има само „тук и сега”. Това го разбирам, в смисъл че щастието е отвъд дуалностите на ума „после-преди”, „тук-там” и т.н.
След това пишеш: "Да живееш като „истинския ти” и да следваш същинските свои мечти, потребности и желания." Да живееш КАТО истинския ТИ е някакво подобие, но не и самото живеене на ТИ. Значи истинският ТИ следва своите мечти, потребности и желания? А това значи, че истинският ТИ и мечтите, потребностите и желанията са нещо РАЗЛИЧНО и ТИ трябва да ги преследва, т.е. те да го водят. Аз смятам обаче, че всички тези стремления към преследване на мечти, потребности и желания са част от този ТИ и те се крият в него, а не някъде извън НЕГО. Когато това се осъзнае, ТИ няма защо да гони каквото и да било, защото ТИ притежава ВСИЧКО. И просто няма какво да печели и да губи. Това е безконечно въртене в кръга на карма. Няма как ТИ да преследва някакво желание, което е създадено от самия ТИ. Звучи много смешно и глупаво, нали? Първо Ума създава някакъв Идол и Водач (дали ще е мечта, идеал, Златен телец, няма никакво значение) и след това създаденото започва да води създателя.
Поздрави.
