Възпитание на мислите
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Има книги, които те сварват в точното време на точното място, поръчани сякаш по каталога на Съдбата и доставени от куриера на Вселената. Такава книга се оказа преди доста време за мен “Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт (изд. “Прозорец”). Тя достатъчно нашумя впоследствие – най-вече благодарение на факта, че беше екранизирана и че главните роли в киноверсията й бяха поверени не на кого да е, а на Джулия Робъртс и Хавиер Бардем.
Книгата обаче е далеч по-добра от филма – убеждавам се отново и отново, докато за пореден път я прелиствам. Имам чувството, че винаги съм познавала авторката, че ми е стара приятелка или сестра – че сме яли от една лъжица и сме си разменяли дрехите. Че нейните мисли са огледало на моите. И повтарям след нея като мантра: “Трябва да се научиш как да подбираш мислите си точно както всеки ден избираш какво да облечеш. Щом искаш да контролираш живота си, работи върху ума си. Да контролираш мислите си вместо те да контролират теб? Не става дума за потискане или отричане. Трябва да разбереш откъде идват негативните мисли и защо са дошли, и тогава – с голямо снизхождение и душевна сила – да ги отпратиш. Да ги оставиш да си тръгнат, разбира се, е жертва. Губиш стари навици, уютната стара злоба. Нужни са практика и усилия - трябва постоянно да бдиш и аз искам да бдя. Затова станах бдителна. Следя мислите си и ги контролирам. Повтарям обета по 700 пъти на ден: “Повече няма да съм пристан на болни мисли”.
Първият път, като ме чу да казвам това, ухото ми настръхна: “пристан” е място за спасение, вход. Представих си пристана – малко разнебитен, брулен от вятъра, но с добър излаз и дълбочина. Пристанът на моя ум е широк залив и само от него е достъпен островът на моята Същност. На него е имало войни, вярно, но с новия си господар (мен) залага на мира и на новата политика за защита. И сега – нека се разчуе през седем морета – вече има много по-строги закони за допуск на пристана. Не може повече да идвате с тежките си и обидни мисли. Нито с корабите си, пълни със заразни мисли, нито с корабите си, пълни с войнствени мисли – всички те ще бъдат връщани. Същото се отнася и за всякакви мисли, натоварени с гневни и гладни изгнаници, с бунтари и памфлетисти, с метежници и наемни убийци, с отчаяни проститутки, със сводници и изменници срещу държавата – не може да идвате повече тук. Канибалските мисли няма да бъдат приемани. Дори мисионерите ще бъдат претърсвани внимателно за искреност. Това е мирен пристан, вход към красив и горд остров, който едва започва да изгражда спокойствие. Ако понасяте новите закони, мои мисли, тогава заповядайте в ума ми – иначе ще ви върна всички обратно в морето, откъдето сте дошли.”
P.S. Когато всичко важно е вече казано, остава само да бъде чуто.
Книгата обаче е далеч по-добра от филма – убеждавам се отново и отново, докато за пореден път я прелиствам. Имам чувството, че винаги съм познавала авторката, че ми е стара приятелка или сестра – че сме яли от една лъжица и сме си разменяли дрехите. Че нейните мисли са огледало на моите. И повтарям след нея като мантра: “Трябва да се научиш как да подбираш мислите си точно както всеки ден избираш какво да облечеш. Щом искаш да контролираш живота си, работи върху ума си. Да контролираш мислите си вместо те да контролират теб? Не става дума за потискане или отричане. Трябва да разбереш откъде идват негативните мисли и защо са дошли, и тогава – с голямо снизхождение и душевна сила – да ги отпратиш. Да ги оставиш да си тръгнат, разбира се, е жертва. Губиш стари навици, уютната стара злоба. Нужни са практика и усилия - трябва постоянно да бдиш и аз искам да бдя. Затова станах бдителна. Следя мислите си и ги контролирам. Повтарям обета по 700 пъти на ден: “Повече няма да съм пристан на болни мисли”.
Първият път, като ме чу да казвам това, ухото ми настръхна: “пристан” е място за спасение, вход. Представих си пристана – малко разнебитен, брулен от вятъра, но с добър излаз и дълбочина. Пристанът на моя ум е широк залив и само от него е достъпен островът на моята Същност. На него е имало войни, вярно, но с новия си господар (мен) залага на мира и на новата политика за защита. И сега – нека се разчуе през седем морета – вече има много по-строги закони за допуск на пристана. Не може повече да идвате с тежките си и обидни мисли. Нито с корабите си, пълни със заразни мисли, нито с корабите си, пълни с войнствени мисли – всички те ще бъдат връщани. Същото се отнася и за всякакви мисли, натоварени с гневни и гладни изгнаници, с бунтари и памфлетисти, с метежници и наемни убийци, с отчаяни проститутки, със сводници и изменници срещу държавата – не може да идвате повече тук. Канибалските мисли няма да бъдат приемани. Дори мисионерите ще бъдат претърсвани внимателно за искреност. Това е мирен пристан, вход към красив и горд остров, който едва започва да изгражда спокойствие. Ако понасяте новите закони, мои мисли, тогава заповядайте в ума ми – иначе ще ви върна всички обратно в морето, откъдето сте дошли.”
P.S. Когато всичко важно е вече казано, остава само да бъде чуто.
Последни от Блогът на Мира Баджева
Коментари (2) Най-старите отгоре
Vremenen
05.12.2011 /
20:33
Пиша коментара във връзка с темата: "Бягство=пътища". Премести я оттук, ако решиш.
Цитирам:
"Askbg, има разлика - "законната половина от живота" сме самите ние с всичките РОЛИ, които всеки ден играем. Анонимността (на пътя) ни освобождава от тях и ни позволява да открием (да се сетим), че можем да имаме и други самоличности - в които "сме", а не "играем."
Здрасти, Мира.
Тези две изречения могат да се тълкуват по много начини. Аз обаче не обичам философски, психологически или какъвто и да било друг подход, тъй като всички те водят до обусловеност на построената теза, а оттам изкривяване истинността на фактите. Ако те разбирам добре, ти казваш, че когато „играем” ние НЕ СМЕ, а когато СМЕ ние „не играем”.
Говориш за „анонимността на пътя и за сещането за други наши самоличности”. Т.е. ти забравяш за ролите, които играеш, за да се сетиш за твоята истинска самоличност? Искам да попитам имат ли някакво значение, за нашето истинско Аз, ролите, които играем ежедневно и ежеминутно? Не. Истинското ни Аз е независимо от тях. Когато СМЕ можем да единствено да СМЕ, в смисъл няма алтернативност и вероятности. Звучи като тавтология, но е така... в смисъл не може да имаме други самоличности, защото там където СМЕ всичко Е..., т.е. няма разделяне, следователно няма и множество самоличности.
Ако искаш да си спомниш за някоя твоя самоличност, това няма да СИ ти, а ще бъде нещо което или си била, или ще бъдеш. Самото сещане предполага спомен, а спомените са минало (респ. бъдеще). А път може да има само между две точки, независимо дали са във времето или пространството.
Цитирам:
"Askbg, има разлика - "законната половина от живота" сме самите ние с всичките РОЛИ, които всеки ден играем. Анонимността (на пътя) ни освобождава от тях и ни позволява да открием (да се сетим), че можем да имаме и други самоличности - в които "сме", а не "играем."
Здрасти, Мира.
Тези две изречения могат да се тълкуват по много начини. Аз обаче не обичам философски, психологически или какъвто и да било друг подход, тъй като всички те водят до обусловеност на построената теза, а оттам изкривяване истинността на фактите. Ако те разбирам добре, ти казваш, че когато „играем” ние НЕ СМЕ, а когато СМЕ ние „не играем”.
Говориш за „анонимността на пътя и за сещането за други наши самоличности”. Т.е. ти забравяш за ролите, които играеш, за да се сетиш за твоята истинска самоличност? Искам да попитам имат ли някакво значение, за нашето истинско Аз, ролите, които играем ежедневно и ежеминутно? Не. Истинското ни Аз е независимо от тях. Когато СМЕ можем да единствено да СМЕ, в смисъл няма алтернативност и вероятности. Звучи като тавтология, но е така... в смисъл не може да имаме други самоличности, защото там където СМЕ всичко Е..., т.е. няма разделяне, следователно няма и множество самоличности.
Ако искаш да си спомниш за някоя твоя самоличност, това няма да СИ ти, а ще бъде нещо което или си била, или ще бъдеш. Самото сещане предполага спомен, а спомените са минало (респ. бъдеще). А път може да има само между две точки, независимо дали са във времето или пространството.
Vremenen
04.12.2011 /
13:14
Здравей Мира!
Интересно изказване си направила, и много важно.
„Има книги, които те сварват в точното време на точното място, поръчани сякаш по каталога на Съдбата и доставени от куриера на Вселената.” Добре казано изречение с висока художествена, и не само, стойност
„Да контролираш мислите си вместо те да контролират теб? Не става дума за потискане или отричане. Трябва да разбереш откъде идват негативните мисли и защо са дошли, и тогава – с голямо снизхождение и душевна сила – да ги отпратиш.”
Понеже мислите ни и дУМите ни раждат действителността, в която сме потопени, то е от голяма важност да ги контролираме. Ние не сме мислите си, следователно трябва ние да ги контролираме. Контролът става само чрез НАБЛЮДЕНИЕ на мислите, а не чрез отричане или подтискане. Забележи някаква определена мисъл, която не ти дава МИРА доста време, че след като престанеш да й обръщаш внимание, т.е. да я следиш и да я гледаш, тя се САМОРАЗГРАЖДА от самосебе си. Всъщност кой регистрира мислите? Това е Умът. Когато разберем от какво се състои той и как работи, тогава ще можем да контролираме мислите. Проблемът, който трябва да се разбере е следният: Когато чуем или видим нещо, като действие от физическия свят, то започва да живее под формата на спомен в нашето съзнание, след което отива в т.нар. подсъзнание, където се повтаря многократно. Подсъзнанието действа като автомат. И там действа принципът „Количествените натрупвания водят до качествени изменения”.
Интересно изказване си направила, и много важно.
„Има книги, които те сварват в точното време на точното място, поръчани сякаш по каталога на Съдбата и доставени от куриера на Вселената.” Добре казано изречение с висока художествена, и не само, стойност
„Да контролираш мислите си вместо те да контролират теб? Не става дума за потискане или отричане. Трябва да разбереш откъде идват негативните мисли и защо са дошли, и тогава – с голямо снизхождение и душевна сила – да ги отпратиш.”
Понеже мислите ни и дУМите ни раждат действителността, в която сме потопени, то е от голяма важност да ги контролираме. Ние не сме мислите си, следователно трябва ние да ги контролираме. Контролът става само чрез НАБЛЮДЕНИЕ на мислите, а не чрез отричане или подтискане. Забележи някаква определена мисъл, която не ти дава МИРА доста време, че след като престанеш да й обръщаш внимание, т.е. да я следиш и да я гледаш, тя се САМОРАЗГРАЖДА от самосебе си. Всъщност кой регистрира мислите? Това е Умът. Когато разберем от какво се състои той и как работи, тогава ще можем да контролираме мислите. Проблемът, който трябва да се разбере е следният: Когато чуем или видим нещо, като действие от физическия свят, то започва да живее под формата на спомен в нашето съзнание, след което отива в т.нар. подсъзнание, където се повтаря многократно. Подсъзнанието действа като автомат. И там действа принципът „Количествените натрупвания водят до качествени изменения”.
