(Не)родена мама*
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Аз съм майка, макар да не съм раждала.
Не съм забременявала досега, не съм правила и опити да забременея. Цикълът ми е като по часовник. Хормоните ми са в синхрон като сработен симфоничен оркестър. Тялото ми е гъвкаво и младо. На 40 съм. Може никога да не родя дете. Но може и да родя. Мога и да осиновя дете, ако пожелая. Или ако така пожелае съдбата.
Но аз съм майка. Майка на себе си. На вътрешното си дете. Обичам го това дете и се грижа за него всеотдайно. Струва ми се, че не може да си добра майка, ако не си изпробвал най-напред върху себе си грижите и безусловната любов, от които има нужда детето в теб. Купих му кукла – грозновата, мека, розова. Записах го на пеене, на уроци по танци, на курсове по калиграфия. Постоянно го стимулирам да учи, да се усъвършенства, но и да играе. Намирам му най-добрите учители. Обикаляме света и откриваме нови светове. Храня го здравословно, водя го на масажи, консултирам го с психотерапевти. Успях да го убедя да спре цигарите и концентрата (тийнейджърският бунт не отминава никоя майка). Лека-полека го научих да прощава, да цени и търси красивото, добротата. Да държи на свободата и достойнството си. Отворих му очите за различни духовни практики. От 4-годишна му чета търпеливо приказки, стихове, сприятелявам го с най-вдъхновяващите книги и писатели. Така открихме заедно как да разказваме истории и да пишем със сърцето си.
Аз съм майка, макар да не съм раждала. Станах майка на баща си, когато започна да умира. Той умираше дълго и бавно, с години. Припадна неочаквано в ръцете ми на един семеен празник – тогава го родих. Поведох го за ръка по прегледи и болници. Преживяхме заедно фалшиви и точни диагнози, операции, химиотерапии, инсулти, парализи, физиотерапии... Хранех го, сменях му лигавниците и памперсите, режех му ноктите, превързвах му раните, подкрепях го, докато се опитваше да се научи наново да ходи, паднеше ли, напрягах мищци да го изправя. Не различавах тялото си от неговото - неговата болка беше и моя, моята безпомощност беше и негова. Заедно посрещнахме смъртта – държах го за ръка, когато тя дойде да го вземе.
Аз съм майка, макар да не съм раждала. Станах майка на майка си, щом си отиде баща ми. Осинових я, за да не рухне. Лекувам я, утешавам я, милвам я, забавлявам я, възлагам й задачи и кулинарни мисии, водя я по екскурзии и почивки... А тя се радва на всичко като дете, попива с наслада грижите - така носи и на мен наслада. Аз също преоткривам света заедно с нея – нима съм забравила (привикнала?) колко животът е прекрасен!? И колко е чудесно, когато някой умее не само да дава, но и да получава.
Аз съм майка, макар да не съм раждала. Майка съм на приятелите, колегите, познатите и непознатите си – обичам ги, мисля ги, искам да са добре. Майка съм на птиците и рибите, на щурците и гущерите, на детелините и дюлите в двора. Майка съм на нещата, които раждам всеки ден – думи, емоции, текстове, отношения, провокации, вдъхновения. Майка съм.
* Текстът е от италианското издание на сборника „Възможните майки” на издателство „Scalino”, съставен от Емилия Миразчийска и Райна Кастолди.
Не съм забременявала досега, не съм правила и опити да забременея. Цикълът ми е като по часовник. Хормоните ми са в синхрон като сработен симфоничен оркестър. Тялото ми е гъвкаво и младо. На 40 съм. Може никога да не родя дете. Но може и да родя. Мога и да осиновя дете, ако пожелая. Или ако така пожелае съдбата.
Но аз съм майка. Майка на себе си. На вътрешното си дете. Обичам го това дете и се грижа за него всеотдайно. Струва ми се, че не може да си добра майка, ако не си изпробвал най-напред върху себе си грижите и безусловната любов, от които има нужда детето в теб. Купих му кукла – грозновата, мека, розова. Записах го на пеене, на уроци по танци, на курсове по калиграфия. Постоянно го стимулирам да учи, да се усъвършенства, но и да играе. Намирам му най-добрите учители. Обикаляме света и откриваме нови светове. Храня го здравословно, водя го на масажи, консултирам го с психотерапевти. Успях да го убедя да спре цигарите и концентрата (тийнейджърският бунт не отминава никоя майка). Лека-полека го научих да прощава, да цени и търси красивото, добротата. Да държи на свободата и достойнството си. Отворих му очите за различни духовни практики. От 4-годишна му чета търпеливо приказки, стихове, сприятелявам го с най-вдъхновяващите книги и писатели. Така открихме заедно как да разказваме истории и да пишем със сърцето си.
Аз съм майка, макар да не съм раждала. Станах майка на баща си, когато започна да умира. Той умираше дълго и бавно, с години. Припадна неочаквано в ръцете ми на един семеен празник – тогава го родих. Поведох го за ръка по прегледи и болници. Преживяхме заедно фалшиви и точни диагнози, операции, химиотерапии, инсулти, парализи, физиотерапии... Хранех го, сменях му лигавниците и памперсите, режех му ноктите, превързвах му раните, подкрепях го, докато се опитваше да се научи наново да ходи, паднеше ли, напрягах мищци да го изправя. Не различавах тялото си от неговото - неговата болка беше и моя, моята безпомощност беше и негова. Заедно посрещнахме смъртта – държах го за ръка, когато тя дойде да го вземе.
Аз съм майка, макар да не съм раждала. Станах майка на майка си, щом си отиде баща ми. Осинових я, за да не рухне. Лекувам я, утешавам я, милвам я, забавлявам я, възлагам й задачи и кулинарни мисии, водя я по екскурзии и почивки... А тя се радва на всичко като дете, попива с наслада грижите - така носи и на мен наслада. Аз също преоткривам света заедно с нея – нима съм забравила (привикнала?) колко животът е прекрасен!? И колко е чудесно, когато някой умее не само да дава, но и да получава.
Аз съм майка, макар да не съм раждала. Майка съм на приятелите, колегите, познатите и непознатите си – обичам ги, мисля ги, искам да са добре. Майка съм на птиците и рибите, на щурците и гущерите, на детелините и дюлите в двора. Майка съм на нещата, които раждам всеки ден – думи, емоции, текстове, отношения, провокации, вдъхновения. Майка съм.
* Текстът е от италианското издание на сборника „Възможните майки” на издателство „Scalino”, съставен от Емилия Миразчийска и Райна Кастолди.
Последни от Блогът на Мира Баджева
Коментари (18) Най-старите отгоре
maragarita
22.12.2011 /
21:41
Създавай, раждай, отглеждай и развивай мисли, идеи ....... деца..... и други видове творчество.
jovana123
21.12.2011 /
22:08
Ами, чета блога с надеждата все някога да попадна на някой хубав текст. Уви...
maragarita
21.12.2011 /
15:49
jovana123 без да разбирам / практикувам психология, психоанализа, психотерапия (дори и психиатрия ) вие ме поразявате с мазохизма си! Поздравления за постоянството с което правите нещо, което въобще не ви харесва. И продължавате да следите отвратителните текстове, да не станат по- отвратителни. Прилича ми на нещо от рода "спасителя в блога на еди кого си".
Моля дайте ни вашия блог, текстове, мисли , за да можем и ние да се просветим, развием като личности.
Много е лесно да се каже "това е боклук". Ако искате да правите градивна критика, то кажете с кое точно не сте съгласна и изкажете своето мнение в повече от едно изречение. Така ще бъде полезно и за автора на блога / текста , и за посетителите. Нали в спора се ражда истината?
Успех и весели празници!
Моля дайте ни вашия блог, текстове, мисли , за да можем и ние да се просветим, развием като личности.
Много е лесно да се каже "това е боклук". Ако искате да правите градивна критика, то кажете с кое точно не сте съгласна и изкажете своето мнение в повече от едно изречение. Така ще бъде полезно и за автора на блога / текста , и за посетителите. Нали в спора се ражда истината?
Успех и весели празници!
Мира Баджева
21.12.2011 /
11:03
Как да не го приемам - приемам го, разбира се. Само че забелязвам малка подробност - всъщност вие не харесвате мен, jovana, а не текстовете ми. Това, което пиша, май го харесвате тайно от себе си
- иначе защо си правите труда да го четете
Аз, например, като не обичам кренвирши, не ги ям
jovana123
20.12.2011 /
23:00
Госпожице Баджева, не се правете на психолог! Нещата са съвсем прости- просто не харесвам текстовете ви. Толкова ли ви е трудно да го приемете?
Мира Баджева
19.12.2011 /
23:06
Благодаря ви за добрите думи. За лошите също, jovana. Нямам против да ме употребявате за боксова крушова - разбирането и прощаването е важна част от майчинската енергия. Струва ми се, че съзирам корена на проблема ви, но дали вие сама сте се внимавала достатъчно в себе си? Обикнете се. Любовта е отговорът.
Marilor
19.12.2011 /
21:05
Много хубав текст. Искрен и дълбок. Жените, които имат майчино чувство, са по-добри. Затова някои, макар и станали фактически майки, си остават лоши - просто майчиното им чувство го няма. Топъл текст, така както истинските жени го могат.
maragarita
19.12.2011 /
16:03
Мира, чудесна статия! Поздравления!
Дано всяка жена да успее да стане майка на себе си . Само когато изрансем вътрешно ще сме готови да дадем не само живот, но най-важното , свобода на новия живот.
За съжаление всяка самка може да роди, но не всяка да стане майка.
Това, че съм родила вече, а вие не, не ме прави по- Жена. Жалкото е , че с раждането избиваме комплекси (особено кастрационния). Затова и толкова жени преувеличават за бременността и раждането си, а после не са способни наистина да отгледат свободна личност. Бремеността е толкова абстрактна - нещо живо мърда в корема - дете, пришълец :-). Истинското майчинство започва , когато прегърнеш детето и когато трябва да си целия свят за него - да можеш да дадеш всичко от себе си. А човек може да даде, само когато има какво да даде. В противен случай детето се явява поредния признак на егоизъм - раждам детето , за да има кой да ме обича; ти си ми дете и трябва да ме обичаш и т.н. (горко им на деца с такива майки)
jovana123 моля прочетете книгата "Съществува ли жената" на прекрасния автор Джон Бейнс. Ще ви помогне да развиете вътрешния си свят (само ако го желаете, разбира се).
Дано всяка жена да успее да стане майка на себе си . Само когато изрансем вътрешно ще сме готови да дадем не само живот, но най-важното , свобода на новия живот.
За съжаление всяка самка може да роди, но не всяка да стане майка.
Това, че съм родила вече, а вие не, не ме прави по- Жена. Жалкото е , че с раждането избиваме комплекси (особено кастрационния). Затова и толкова жени преувеличават за бременността и раждането си, а после не са способни наистина да отгледат свободна личност. Бремеността е толкова абстрактна - нещо живо мърда в корема - дете, пришълец :-). Истинското майчинство започва , когато прегърнеш детето и когато трябва да си целия свят за него - да можеш да дадеш всичко от себе си. А човек може да даде, само когато има какво да даде. В противен случай детето се явява поредния признак на егоизъм - раждам детето , за да има кой да ме обича; ти си ми дете и трябва да ме обичаш и т.н. (горко им на деца с такива майки)
jovana123 моля прочетете книгата "Съществува ли жената" на прекрасния автор Джон Бейнс. Ще ви помогне да развиете вътрешния си свят (само ако го желаете, разбира се).
sela_v
12.12.2011 /
13:49
Какво правите тук всъщност? Ако нещо не Ви допада, не вгорчавайте приятното изкарване на останалите читатели. Моля!... Весели празници.
jovana123
03.12.2011 /
22:55
Крайно време е талантливата авторка да ни разплаче и със статия за (не)осъщественото си бащинство! Така де- давай, Мира- ти можеш! Ти баща, ти майка!
))
sela_v
03.12.2011 /
17:19
йована, а Вие майка ли сте, чувствате ли света и хората наоколо... Аз имам две деца, но струва ми се, това няма нищо общо... Думите горе ме разплакаха, прекрасно е написаното... Да не говорим, че авторката явно е дотолкова смела и любяща, че да ни подари в искреността си част от личния си свят..., който някой да охули. Ех..
jovana123
30.11.2011 /
16:16
Някой се е регистрирал специално, за да защити честта на неродената мама! Браво!
Явно някои хора трудно понасят други да не харесват творбите им или да не са съгласни с тях! О, суета....
))
niki_nik
30.11.2011 /
14:04
Великолепна статия! Да родиш дете и да го гледаш е майчинство. Това всички го знаем. Но да разбереш, че майчинството не е просто ролята на майката към детето, а начинът по който преживяваш себе си и света...мисля, че, малцина имат усет за това. Суета е да родиш дете и да се "накичиш" с него заявявайки "вижте ме и аз направих нещо знаичмо". А това да осъзнаеш себе си по начина, който е описано в статията, това според мен е смелост и мъдрост.
jovana123
25.11.2011 /
00:22
Такава гордост като вашата няма, Мира! Станете все пак майка някой ден и опитайте отново да напишете статията. Сама ще се учудите на промените!
Мира Баджева
23.11.2011 /
21:45
Jovana, убедена съм, че вие сте най-великата майка на света (има една такава богиня Великата майка). И по-всичко личи, че това е най-голямата ви гордост - сполай ви! Аз съм просто една обикновена жена, която намира удоволствие и смисъл в други неща - ето повод да се почувствате още по-горда, сега ви е паднало
jovana123
22.11.2011 /
20:29
Сори, ама нямаш нищо общо с майка. Заблуда, суета и невежество- ето това е тази "неродена мама". Ако някога изпиташ истинските емоции на майчинството, може и да излезе някоя по-смислена статия.
VaniBG
20.11.2011 /
21:13
Превъзходна статия. Майчинският инстинкт живее във всяка жена и все пак.... Колкото и различни рожби да припознаем от нашия свят и колкото и да милеем и да ни боли за тях, мъничкото създание появило се на бял свят от любовта ни е нещо друго. За себе си мога да кажа, че не го обикнах от първата секунда, бях прекалено уплашена от крехкостта му. Във втората обаче - вече беше в сърцето ми и е там и до днес. Грижите и радостите подарени на детето ми не могат да се сравнят с тези, дадени на когото и да било другиго.






