„Порочно” зачатие

Това, което ще напиша, няма да се хареса на мнозина. И все пак ще го напиша.

Като редактор на женско списание познавам добре „ходенето по мъките” на проблемното/невъзможното зачеване и раждане. Винаги съм съчувствала и съм опитвала да помагам на жените, терзани от копнеж по свое дете, сражаващи се с (отказа на) природата. Радвам се искрено за всяка жена, сбъднала мечтата си за своя родна рожба.

Травмата от надвисналото като Дамоклев меч безплодие е една от най-трудно поносимите. Жените по принцип приемат за даденост, че някой ден ще имат деца (дори да не са сигурни, че ги искат). Затова, когато някоя от нас установи, че има проблем със забременяването, се чувства онеправдана, зацикля в отчаяния въпрос „Защо точно аз?!”

Но дали пък твоето тяло не иска да ти каже нещо, което не желаеш да чуеш и от години подсъзнателно заглушаваш – като вражеска западна радиостанция по времето на соца? Може би така твоето тяло (или пък твоето подсъзнание) се опитват да те предпазят от нещо, което сама за себе си не знаеш и което избягваш да си признаеш? Може би все още нямаш инстинкта да бъдеш пълноценна майка? Или пък предназначението ти е друго в този живот? А може би този мъж, с когото се опитваш да имаш бебе, не е за теб и затова природата ти отказва лелеяното зачатие?

Много е трудно за жената да приеме и осмисли присъдата, че не може да бъде майка. Да се помири с нея, да продължи цяла (и здрава) житейския си път. Макар безплодието да не представлява опасност за живота, безплодните жени (според изследвания) страдат от депресия в същата степен като тези с диагноза рак или СПИН.

Но заболяванията (особено стерилитетът, който в много случаи е с доказан психосоматичен произход) възникват обикновено, за да привлекат вниманието ни и да ни върнат обратно в правия път. Телесните симптоми понякога са единственият начин, по който душата успява да привлече вниманието ни. Те ни принуждават силово да „изцелим” онези сфери от живота си, които се нуждаят от фокус и промяна.

Тялото ни притежава вродена способност да лекува дори най-мъчителните спомени и събития от миналото. Когато сме готови да посрещнем нещата такива, каквито са, вместо да бягаме от тях, ще сме в състояние да се справим и с болезнените преживявания, дремали с години у нас и изцеждали енергията ни. Това е онази „болка, която слага край на болката” – чрез нея интуицията и дълбоко погребаната ни способност за саморазбиране ще се завърнат.

Затова няма нищо по глупаво от това една жена, която не може да забременее и да износи дете, да тръгне да се самонаказва и да търси причината за това в минали „грехове”. Не се наказвайте! Не сте виновни. Простете си. И се вслушайте в тялото си – онова, което ви праща като послание, може да спаси живота ви.


inaumov 05.03.2012 / 00:32
"Затова няма нищо по глупаво от това една жена, която не може да забременее и да износи дете, да тръгне да се самонаказва и да търси причината за това в минали „грехове”. Не се наказвайте! Не сте виновни."

Не съм сигурен. Най-малко, защото хиляди жени пренебрегват, години наред, УМИШЛЕНО най-висшата цел, за която са създадени - да бъдат централна част на семейството, за сметка на кариера, егоизъм, леки увлечения, пристрастяване...

Но именно осъзнавайки всичко това, те могат да си простят (както и пише по-нататък) и това води до голямо духовно освобождение.
Мира Баджева 20.02.2012 / 17:00
@wildprincess по-кротко, моля: знаете, че под "заместители" нямам предвид децата (осиновени, приемни или просто чужди, за които можем да се грижим), а нещата, които можем да вършим, наместо да разпваме себе си, че не можем да забременеем или да износим плод. Можем да родим друго - книга, велика идея, научно откритие, лек за смъртоносна болест, творчески проект, социална кауза. Можем да заместим грижата за дете с грижа за други хора - възрастни, в нужда, болни... Можем да заменим грижата за нов живот с работа върху себе си, с усилия да научим житейските си уроци или с опити да разберем устройството на света... Стига да иска, човек винаги може да бъде полезен, а животът ни не е счупен завинаги, ако природата или съдбата ни е отказала дете. Радвам се, че вие самата сте победили същата тази природа, но някои не успяват. И една от техните алтернативи наистина е да осиновят дете - един благороден и също сложен избор.
maragarita 20.02.2012 / 16:39
васил панайотов , ако знаете само колко съвпадат разсъжднията ни.... Детето ми е още малко, не съм преживявала катаклизми (слава богу). Но си мислех коя болка е по-силна : тази да не може да имаш дете или тази да имаш дете. Втората, разбира се.

Мира, поздравявам ви за свободата, която сте достигнала!
pazzza 20.02.2012 / 12:22
Ах, Мира!!! Как дръзна да поместиш този кощунствен материал?!Усмивка))))) Чудя се, как още не са те разпнали, грешка, линчували за подобни съждения.
Тия дни съм много "виртуална", демек ровя из нета (щото съм айлякУсмивка)), и току що попаднах на подобен на твоя материал, но там, уви, авторката нема твоя "късмет" да се размине с малко и в общи линии добронамерени коментари.
Браво на теб за смелостта открито да изразиш мнението си и да повдигнеш завесата зад тъй предъвквания проблем със стерилитета у нас. Не казвам да си затворим очите и да се правим, че го няма. Но не разбирам и преиграването и спекулирането покрай него. А да се правим на по вездесъщи от природата - те това изобще не го приемам. Защото - да, домовете са пълни с изоставени деца и сме много съпричастни към всяка благородна кауза, но ....измествам малко темата, друг път за това.
Толкова пъти съм чувала, че децата са дар от Бога, че не мога да се стърпя да не кажа - да не се месим в божиите дела.
Успех, Мира, и слънчева седмицаУсмивка))
Яни 19.02.2012 / 21:16
Много хубава статия! Уча психология и това, че някои психични сътресения, ако могат да се нарекат така, се пренасят на телесно ниво чрез най-различни симптоми, е абсолютно вярно. Възможно е и репродуктивните проблеми, в някои случи подчертавам, да са резултат от това.За всяко нещо в живота си има причина!
wildprincess 19.02.2012 / 19:59
Мира Баджева.Говорите за заместители??!!!Доста грозен израз,неподходящ за темата!ЗАМЕСТИТЕЛИ?????Говорим за рожби за бога!!!
Нямах дете 6 години,така че не ми говорете за заместители!!!Имайте вяра жени ! Докато сме живи има надежда!Да създадем,да родим,да осиновим-важното е да дадем любов и сигурност на една душичка!Да усмихнем едни очи,да изтрием сълзите!НЕ на тези ,които виждат в нашата надежда ,,заместители"!!Всичко е истинско и се случва сега ,реално ,много истинско за едно малко сърчице ,за две протегнати ръчички!
васил панайотов 17.02.2012 / 15:14
жените по принцип приемат за даденост, че някой ден ще имат деца (дори да не са сигурни, че ги искат). това ми хареса. дори бих го променил на: жените приемат за даденост, че ТРЯБВА да имат деца, дори да не са сигурни, че ги искат. но и повечето мъже изповядват същия размножителен стереотип, бадже. аз, понеже съм от по-малкото мъже, ще признавя следното, без да очаквам или да търся разбиране - дъщеря ми е най-ценното в моя живот и бих дал живота си за нея. именно заради това, ако можех сега да се върна години назад, нямаше да имам дете. не сега. може би после... дъщеря ми е единствената ми слабост. единственото, което ме прави уязвим. ако, недай си Боже, нещо се случи с нея, ще се съсипя. преживявам трагично всяко нейно разболяване, всяка несполука, всеки провал. колкото повече близки има човек и колкото повече ги обича, толкова повече е обречен да страда заедно с тях. толкова по-несвободен и зависим става от тях. самотният човек е свободен от огромния товар и отговорност на родителството. защото родителството е най-вече тревога и грижа /затова и се казва "грижа се за това дете", а не "радвам се за него"/. а живота е трагедия с отложено действие. който не е спал в болница до детето си не може да си представи това. и никой не е осигурен или застрахован. за свръхпротективния родител всяко задавяне на детето е гълтане на език. всяко изгубване от поглед - отвличане. а самотният човек е независим и силен. той има само себе си и това е единственото, което може да загуби. не ме разбирайте криво, не искам да нямам дете, след като вече го имам, пази Боже!, но ако преди познавах себе си така, както се познавам сега, не бих се обвързвал с нищо, с което да не мога да се разделя без последствия, все едно жена, дете или кутре е то. знам, че е егоизъм, дори солипсизъм, но заради себе си аз не бих имал дете. заради самото него обаче бих... затова аз ще търпя и ще внимавам, а Господ дано го пази.
Мира Баджева 17.02.2012 / 14:49
@stoianka_koleva онова, за което пиша тук, е друго обаче: което съществува, има причини да съществува. Добре е да се питаме понякога защо съществува.
stoianka_koleva 15.02.2012 / 16:49
Аз само бих искала да попитам нима жените които раждат и изоставят децата си са по готови да бъдат майки или еднократната връзка от която е забременяля е с по подходящ партньор не мисля
Госпожо Баджева зададохте ли си тези въпроси ако съдбата или господ определяше тези работи нямаше да има изоставени деца нито болни струва ми се
Мира Баджева 15.02.2012 / 13:53
@wildprincess, нима си мислите, че въпросът с безплодието е решен веднъж завинаги и на 100 процента в 21. век? Че вече няма такова заболяване като стерилитет, че с "ин витро и други начини" се лекува при всички и никой вече не страда? Този текст е написан за онези, които не успяват да постигнат мечтата си за родна рожба. Целта му е да се опита да утеши неутешимите и да подтикне всички ни към размисъл - защо така се случва, какви са скритите психологически причини и какви са заместителите и алтернативите, за да продължим живота си цели, здрави и щастливи. Друга претенция няма.
wildprincess 14.02.2012 / 17:40
Глупости!Да не живеем в 14 век?!,,Щом Господ не ти е дал дете-значи така трябва"-Така звучи тази статия!Има лечения и начини в днешно време .Щом една жена иска да има дете,значи се чувства готов за това!!Тази статия едно недоразумение с претенции.

Хороскоп

Знак на зодия Близнаци

18 май 2012

Точно в този ден сте в състояние да разрешите много семейни проблеми. Брачният ви партньор ще ви създаде проблеми заради нежеланието ви да пътувате и Още