„Порочно” зачатие
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Това, което ще напиша, няма да се хареса на мнозина. И все пак ще го напиша.
Като редактор на женско списание познавам добре „ходенето по мъките” на проблемното/невъзможното зачеване и раждане. Винаги съм съчувствала и съм опитвала да помагам на жените, терзани от копнеж по свое дете, сражаващи се с (отказа на) природата. Радвам се искрено за всяка жена, сбъднала мечтата си за своя родна рожба.
Травмата от надвисналото като Дамоклев меч безплодие е една от най-трудно поносимите. Жените по принцип приемат за даденост, че някой ден ще имат деца (дори да не са сигурни, че ги искат). Затова, когато някоя от нас установи, че има проблем със забременяването, се чувства онеправдана, зацикля в отчаяния въпрос „Защо точно аз?!”
Но дали пък твоето тяло не иска да ти каже нещо, което не желаеш да чуеш и от години подсъзнателно заглушаваш – като вражеска западна радиостанция по времето на соца? Може би така твоето тяло (или пък твоето подсъзнание) се опитват да те предпазят от нещо, което сама за себе си не знаеш и което избягваш да си признаеш? Може би все още нямаш инстинкта да бъдеш пълноценна майка? Или пък предназначението ти е друго в този живот? А може би този мъж, с когото се опитваш да имаш бебе, не е за теб и затова природата ти отказва лелеяното зачатие?
Много е трудно за жената да приеме и осмисли присъдата, че не може да бъде майка. Да се помири с нея, да продължи цяла (и здрава) житейския си път. Макар безплодието да не представлява опасност за живота, безплодните жени (според изследвания) страдат от депресия в същата степен като тези с диагноза рак или СПИН.
Но заболяванията (особено стерилитетът, който в много случаи е с доказан психосоматичен произход) възникват обикновено, за да привлекат вниманието ни и да ни върнат обратно в правия път. Телесните симптоми понякога са единственият начин, по който душата успява да привлече вниманието ни. Те ни принуждават силово да „изцелим” онези сфери от живота си, които се нуждаят от фокус и промяна.
Тялото ни притежава вродена способност да лекува дори най-мъчителните спомени и събития от миналото. Когато сме готови да посрещнем нещата такива, каквито са, вместо да бягаме от тях, ще сме в състояние да се справим и с болезнените преживявания, дремали с години у нас и изцеждали енергията ни. Това е онази „болка, която слага край на болката” – чрез нея интуицията и дълбоко погребаната ни способност за саморазбиране ще се завърнат.
Затова няма нищо по глупаво от това една жена, която не може да забременее и да износи дете, да тръгне да се самонаказва и да търси причината за това в минали „грехове”. Не се наказвайте! Не сте виновни. Простете си. И се вслушайте в тялото си – онова, което ви праща като послание, може да спаси живота ви.
Последни от Блогът на Мира Баджева
Коментари (11) Най-старите отгоре
Не съм сигурен. Най-малко, защото хиляди жени пренебрегват, години наред, УМИШЛЕНО най-висшата цел, за която са създадени - да бъдат централна част на семейството, за сметка на кариера, егоизъм, леки увлечения, пристрастяване...
Но именно осъзнавайки всичко това, те могат да си простят (както и пише по-нататък) и това води до голямо духовно освобождение.
Мира, поздравявам ви за свободата, която сте достигнала!
Тия дни съм много "виртуална", демек ровя из нета (щото съм айляк
Браво на теб за смелостта открито да изразиш мнението си и да повдигнеш завесата зад тъй предъвквания проблем със стерилитета у нас. Не казвам да си затворим очите и да се правим, че го няма. Но не разбирам и преиграването и спекулирането покрай него. А да се правим на по вездесъщи от природата - те това изобще не го приемам. Защото - да, домовете са пълни с изоставени деца и сме много съпричастни към всяка благородна кауза, но ....измествам малко темата, друг път за това.
Толкова пъти съм чувала, че децата са дар от Бога, че не мога да се стърпя да не кажа - да не се месим в божиите дела.
Успех, Мира, и слънчева седмица
Нямах дете 6 години,така че не ми говорете за заместители!!!Имайте вяра жени ! Докато сме живи има надежда!Да създадем,да родим,да осиновим-важното е да дадем любов и сигурност на една душичка!Да усмихнем едни очи,да изтрием сълзите!НЕ на тези ,които виждат в нашата надежда ,,заместители"!!Всичко е истинско и се случва сега ,реално ,много истинско за едно малко сърчице ,за две протегнати ръчички!
Госпожо Баджева зададохте ли си тези въпроси ако съдбата или господ определяше тези работи нямаше да има изоставени деца нито болни струва ми се






