Китилла-СофияМинава 2 през нощта, а небето става все по-ясно. Наоколо танцуват дузина Снежанки, облечени в кожи от бели мечки. Не, не съм препила с водка "Финландия”, нито пък сънувам – всичко си е съвсем истинско. Просто съм в Лапландия, на 150 километра над Полярния кръг и понеже е лято, слънцето е заковано над хоризонта за 73 дни. Лятното слънцестоене, което бележи началото на арктическите бели нощи, е най-важният празник от финския календар. Наричат го Midnight Sun (Среднощно слънце). От 4 години

Ще запомня Китай с изтънчения и сладък аромат на османтуса – дърво, което расте само на Изток. Там, където цъфти османтусът, въздухът в цялата околност дъхти упояващо – затова садят тези дървета в свещените гори около будистките храмове. Цветчетата на османтуса са жълти или бели – смесват ги с листата на зеления чай за направата на една от най-популярните местни напитки. Чаените листа попиват аромата на златния османтус и се запарват със затоплена до 80-90 градуса вода в малки порцеланови чайничета. Този

Към първа част ...Имам чувството, че Шанхай е градът с най-евтините таксита в света – където и да ида, колкото и дълго да пътувам, сметката винаги е равна на 2 евро (20 юана). Таксиметровите шофьори изглеждат тържествено с белите си ръкавици, седалките на всички таксита са с бели покривки. В мегаполиса благодарение на многоетажните естакади, тунелите и на куп ограничения, трафикът не е непоносимо бавен. Задължително е, ако ползвате такси, да си носите написан на китайски адреса, закъдето сте се

В Китай наистина умеят да прелъстяват нощта – гримират градовете си така, както само опитна красавица знае да прикрива паяжината около уморените си очи. По тъмно 18-милионният Шанхай е магнетичен, неустоим. На дневна светлина същите небостъргачи, храмове и улици изглеждат някак по-обикновени, сиви. Тъгуваш по играта на отражения, по ярките неонови цветове и светлини, по оная празничност и призрачност, която притежава нощта в Китай, наметната с червените фенери на тайните. Привечер „мястото на срещата” в

"Пътохолик” е дума, която не съществува в българския. Но аз съм пътохолик. Как успявам заедно с това да съм и работохолик, просто не ми е ясно, но го правя някак – напук на душманите. Алкохолик все още не съм, но имам трайни залитания към виното. Това са "-холизмите”, с които честно мога да се самообознача и които, признавам, понякога ме обземат "изцяло”. Бесове, които също така понякога целенасочено обуздавам - за да не ме владеят, за да не забравя коя съм...Пътуването е състояние, към което се

Преди време кръстих темата в един от броевете на "Жената днес”  - "Сапунки.бг”, защото латиносериалите и ситкомите тип "Сексът и градът” отдавна оглавяват класациите за най-женска дрога. С едно изключение - романсите, които собственоръчно си скрояваме и за които всъщност авторките ни в този брой пишат. Дръзко подозирам, че в безбрежното царство на житейските сапунки моето лично сапунено риалити би заслужило поне няколко награди "Еми”. При това съм едва на 69-ия епизод (нищо че и един още не е

Аз съм от онези, с дневниците. Ако кажа бях (в минало време), няма да е точно, понеже винаги съм имала дневник – макар през последните години да ми се събират всичко на всичко няколко изписани страници. Когато пиша в дневника си, пиша писма до сегашната себе си, до остарялата себе си и до Бога. Дневникът ми е нещо като изповедалня – изпълвам го с трудни самопризнания, молитви и гневни въпроси “защо така?”. Всичките ми грехове са там, описани черно на бяло Затова дневникът е още моето досие, той е Дело №

От малка чета "Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд така, както дяволът чете Евангелието. Наопаки. Иска ми се да вярвам, че можем да съблазним младостта и да я накараме да остане максимално дълго по лицата и в телата ни. Но не мога да приема, че за да остане млад, човек трябва да продаде душата си. Да е покварен, лош, страхлив и обсебен от себе си. Не може да е това цената. Обратното е Вкъщи нямам заключена стая с портрет, остаряващ вместо мен. Въпреки това изглеждам толкова млада, че това по-скоро

В началото бе книга със старогръцки митове, адаптирани за деца, която засенчи всичките ми сборници с приказки. Сега си давам сметка, че е била първият ми пътеводител в света на властта (сиреч на политиката) и в лабиринта на мъжко-женските отношения. Олимп, където - като в Холивуд - всеки е бил с всеки. Паралелните светове на небето, земята и под земята, свързани с невидими нишки - където и боговете плачат, изкупват грехове като хората, където безсмъртието е стока със съмнителна стойност и рано или късно

Не помня първата си кукла, но отлично познавам последната. Бди всяка вечер до леглото ми – меко, грозно розово куче. То е еднооко, изключително мило, дори гъзарско. Купих го преди година от магазина към Музея за съвременен дизайн в Лондон. Авторски продукт на Sun Min Kim и David Horvath. Те са създатели на концепцията Uglidoll (Грозна кукла) и според тях това Грозно куче (Uglidog) обича да помага... "Помагането му се състои в това да си седи на опашката и да изживява голямата си мечта – да е също като вас!