Първият път, когато пуших марихуана, беше и последен май – получих пристъп на такава мъчителна параноя, че поисках никога повече не да не си я причинявам. Бях на 26 и на прага на нов живот, бях затворила със скандал стария си. Бях прясно уволнена (“24 часа”) и прясно назначена (“Сега”). Бях напрегната бунтарка и сантиментална носталгичка. За трети път участвах в полагането на основите на нов вестник и нямах никаква представа този път какво ме чака. Месеци по-рано бях станала национално известна от един

Спомни си, че имаш тяло, напомня ми често една приятелка (психотерапевт, литератор и естет). Ние, т.нар. градски хора, сме станали ходещи глави – обездвижени деца на думите, кастрирали телесността си, забравили да общуват, докосвайки се. Спомнихте ли си и вие, че имате тяло? Че то е най-добрият ни приятел - придружава ни неотклонно цял живот, безропотно ни служи и понася прищевките ни. И че може да се превърне в най-големия ни враг – ако сме жестоки с него, ако го пренебрегваме непрестанно, ако го

Драго Симеонов е от онези непосредствени и сърдечни мъже, с които жените веднага се чувстват спокойни. Умее да сваля бариери, да извиква усмивки, да води ведър и смислен разговор - в ефир, на улицата, от страниците на пресата, в нета – навсякъде се чувства май като у дома си. На 35 е, има малък син и любима, с която не е сключил досега брак, защото не харесва никак обичайния мизансцен на сватбите. Завършил е културология в Софийския университет, работи в Дарик радио сякаш от векове - като един от

“Страхлива си! – нареждаше в продължение на години един глас в главата ми.- Неизвестното те плаши, боиш се твърде от своите неумения и от рисковете, свързани с тях.”“Зависима си от чуждото одобрение! - додаваше друг. – Несъвършена си. Виновна си. Затова заслужаваш наказание – ще бъдеш отхвърлена и изоставена!”Ето в това се състои „комплексът”: ДВЕ или повече неизживяни травми от детството, които се свързват, говорят си, „хранят се” взаимно и те карат да се държиш ирационално - напук на цялата логика и

В момента Мира Баджева е в Тайланд и в своя twitter пуска интересни снимки и коментари за някои от прелюбопитните места, които посещава. Потопете се и вие в екзотиката на азиатската перла:"Чанг Май. Това е мястото в Тайланд - една от най-добре укриваните тайни на Азия. Какъв ти тук Банкок!""Бан Хад Сяо. Качват момчетата тук на гърба на слонове и ги изпращат с шествие при монасите. Следобед целият град е пиян""Будистки храм в Мае Хонг Сон, Северен Тайланд""И така се почита Буда. И това също е храм -

Когато Наталия се разболяла от рак, си купила розови чаршафи. И тръгнала, сплетена на плитки – като ученичка. Дотогава мразела розовото – сигурно защото много бързала да порасне, да загърби бонбонените панделки и кукли на детството... Искала спешно да стане мноого голяма и от мноого бързане, като Алиса в Страната на чудесата, прекалила със сиропа за порастване. Ненавършила още 40, на два пъти се сблъскала челно със смъртта. Била на 28, когато на метри от нея издъхнал от инфаркт най-близкият й приятел,

Давили ли сте се някога? Аз - да. Бях може би на 10 и си въобразявах, че вече мога да плувам. В един залив между Лозенец и Китен се хвърлях смело срещу вълните под разсеяния поглед на майка ми, бяхме далеч от брега и от многолюдната тълпа в морето. Всичко беше наред, додето не попаднахме с нея в мъртво вълнение... Усетих, че колкото и да полагам усилия да се върна обратно, оставам на едно място, не мога да изплувам и милиметър назад. Нямах вече дъно под краката си, паникьосах се и забравих всичко: как да

Никога не съм смятала цвета на косата си за важен. Сигурно съм някакво изкопаемо, но макар да съм вече на 40, досега не съм купувала за косата си боя, нито пък съм й сменяла цвета - на нервна почва или в порив към разкрасяване. В най-бурните си хормонално години като тийнейджър един път се накъдрих. Толкоз. Повече прегрешения с косата си не съм правила.„Русата тема” в този брой бе предложена, естествено, от руса колежка и четирима мъже, наши постоянни автори, веднага се хванаха за писалките, нетърпеливи да

Това е стенограмата от последното предаване „Отпечатъци” на 4 март - много хора ми се обадиха и ми писаха с молба да сваля на текст разговора в студиото, за да могат да го прочетат и да му отделят повече време за осмисляне. В известен смисъл разговорът е пророчески и кореспондира директно с бъдещето – нашето бъдеще като хора и личности, като българи, като нация и като граждани на света. (МБ) ------ Мира Баджева: Тази неделя е последното издание на „Отпечатъци”. Да се откажеш навреме, да знаеш на

Иде българският празник Прошка (или Сирни Заговезни) в неделя. И се сетих за това:„…Да простиш е трудно, защото егото отстоява правотата си или настоява за справедливост и реванш. Понякога ни се струва, че ако простим някому, приемаме поведението му. Но прощавайки, ние не оправдаваме другия, а се освобождаваме от властта на въпросния човек (или акт) върху нас – пристъпваме към скъсване на оковите от това конкретно страдание. Прошката не може да се даде по принуда. Тя идва, когато оставим миналото да си